Името му идва от гръцката дума "drakaiano", която означава дракон, тъй като се казвало, че червеният му сок е драконова кръв. Той е бил познат още на древните гърци, римляни и араби, които му приписвали лечебни свойства и го използвали в магически и алхимически ритуали.

През Средновековието растението е било широко търгувано и ценено за различни цели, не само лечебни и магически, но и за рисуване и лакиране. В продължение на много години тайната за произхода му е била пазена, което е карало хората да вярват, че това наистина е драконова кръв, и така да се наслаждават по-добре на ползите и лекарствата ѝ. В известната картина на Йероним Бош "Градината на удоволствията" дървото, коетов левия панел се намира драконово дърво.

Местообитание

На Канарските острови, откъдето произхожда, то и до днес се смята за свещено дърво, тъй като е било избрано за място на религиозни събрания от езически произход. В Тенерифе, в местност, наречена Икод де лос Винос, вероятно се намира най-старото драконово дърво в света, макар че е трудно да се определи възрастта му.

На Азорските острови, където се смята за застрашен и защитен вид, също има много стари драконови дървета. Те са много ценени като декоративно дърво в обществени и частни градини. Местообитанието им е унищожено по селскостопански и градски причини.

На остров Пико, в Музея на виното в Мадалена, има дори горичка от столетни драконови дървета. Естественото му местообитание е Макаронезия, но се среща и в крайбрежните райони на Мароко и Кабо Верде, особено на остров Сао Николау, като е едно от най-характерните дървета за този остров.

В континенталната част на Португалия също има такива: две в Ботаническата градина на Лисабонския университет, две в Ботаническата градина в Ажуда, като възрастта на едното от тях не е известна, но се предполага, че е съществувало преди построяването на градината през 1768 г., а същото това драконово дърво е изобразено в логото на градината.

В Мелбърн, Австралия, също има търговски плантации, където той се е адаптирал добре към климата.

Ботаническо описание

Има грубо, здраво стъбло, изградено от влакнест материал, прости, кожести листа, сивозелени и червеникави в основата, дълго, голо и двуполово съцветие, ароматни белезникави цветове, съставени от шест части, съединени в основата. Плодът е кълбовидна ябълка с размери 14-17 mm, оранжева, когато узрее.

Сокът образува кървавочервена полупрозрачна смола, когато е изложен на въздух, и образува пастообразна субстанция, която се продава на висока цена в Европа като драконова кръв. Тя се използва във фармакологията под името sanguis draconis и е важен експортен продукт от Канарските острови.

Лекарствени употреби

Въпреки че днес не се използва много като лечебно растение, в древността драконовото дърво е било смятано за панацея за всички болести - от дихателни до стомашно-чревни проблеми, диария, язви на устата, стомаха и червата, дизентерия, кръвосъсирващо средство, полезно при вътрешни и външни рани, менструални болки, а също и като цикатризант или за лечение наИзползва се също така за направата на лак, особено за цигулки, в боите за картини, а за някои пещерни рисунки се смята, че дори са нарисувани със сок от драконово дърво. Смята се, че това е първото червено, използвано в древногръцките картини, именно за да изобразява кръв.

В градината

Това е растение, което се използва широко в градините поради високата си устойчивост на болести и вредители, не е много взискателно по отношение на вида на почвата и има много ниска консумация на вода, тъй като има способността да натрупва вода в основата на листата, важно е обаче почвата да е много добре дренирана, расте много бавно, отнема му около 10 години, за да достигне височина 2 м. Може също така даОбича много слънце, но понася и малко сянка. Може да се пресажда на всякаква възраст без проблеми.