Идеята за създаване на средновековна градина в Quinta das Lágrimas се ражда близо до Флоренция, в Черталдо Алто.

Бях поканен да споделя идеи и да философствам на конференция за възстановяването на градината на къщата, в която е живял Бокачо (1313-1375).

В големите литературни произведения от късното Средновековие се описват градини.

"В "Божествена комедия" на Данте последните действия и срещи за пречистване от света на прокълнатите към света на благополучните включват срещата с любимата дама Беатриче, а преминаването от чистилището към рая се осъществява чрез библейския архетип на райската градина, което разкрива значението, което градината заема в светогледа на Данте Алигери."

Рене д'Анжу, Жан Таверние, Нидерландия, Живопис върху пергамент 1458 г.

Произходът

Имената на Орфей и Евридика, Тристан и Изолда, Ромео и Жулиета, в fiлтрацията на градините, ми напомниха за Питър и Агнес в градина край фонтан.

За разлика от другите любовни истории от Средновековието, в нашата история героите не само са истински, но и знаете местата, на които са били.

През XVI в. Камойнш дава на фонтана името Lágrimas (сълзи), сякаш цялата природа завинаги ще пролива сълзи заради смъртта на Инес.

И както всичко, което идва от Камойнш, идеята се запазва. Името Lágrimas da Fonte е променено на Quinta das Lágrimas и 650 години по-късно градините са там, за да увековечат историята.

"Вижте какъв свеж извор напоява flорес

Какви сълзи са водата и името обича."

Фонтанът на сълзите, нарисуван от Кристино да Силва през 1858 г.

С тези две строфи от Lusíadas беше направена градина в Quinta das Lágrimas. Изворът на извора на любовта е все още жив, възкресихме думите на Камойнш, поливайки flores със същата вода от същия извор на любовта.

Изглеждаше, че всичко е готово да посрещне една средновековна градина: почвата, водата, стените с южно изложение, които защитаваха неправилното и меко пространство.

Сянката на дърветата и дори осмоъгълните камъни на древно езеро, с разлив в центъра, като от илюминация от XIV век.

Работата

В този проект нищо не е направено случайно. За да се възстанови градина с такава историческа тежест, работата е предшествана от повече от 18 месеца проучвания.

Добре известно е, че проектите и решенията за една историческа градина са скрити в самата градина и ще се появят, когато я изучавате и търсите.

Следяхме този метод, белязан от два момента на голям ентусиазъм. Гледайки една картина на фонтана в Кинта дас Лагримас, подписана през 1858 г. от Кристино да Силва, фонтанът и езерото на картината изглеждаха еднакви, но за разлика от действителността бяха много добре осветени от петна светлина през дърветата на гората.

Възможно ли е светлината да бъде включена отново?

Понастоящем над фонтана се виждаше непрекъснато тъмно петно, което не пропускаше слънцето.

До фонтана в картината се появява арка и непрекъсната извита пейка, които обрамчват романтичната сцена, в която двойка се среща и сякаш си шепне, обвита в полузагадка.

Каменна чешма, преработена в Средновековната градина и захранвана от Cano dos Amores

Почистване на растителността

Никой не си спомняше за арката до фонтана. Смяташе се, че това е фантазия на художника, но интуицията ми изискваше да се изчисти буйната растителност, която поради изобилието от вода доминираше над всичко в продължение на десетилетия.

Това беше направено и арката, пейката и извитата стена се появиха, а дървото отново пропускаше слънчевата светлина!

Склонът, в чието дъно се намира изворът Quinta das Lágrimas, е много стръмен и в средата на XVII в. е бил укрепен със свободни каменни стени, които постепенно са се разпаднали.

Разчистването на гората е оголило тези полуразрушени стени и възстановяването на място е започнало със спешни действия за поправяне на стените.

След отводняване реставрацията е извършена с цялата строгост, като за разтвор са използвани само пясък и вар.

Fonte das Lágrimas и Tanque след почистване на гората и възстановяване на стените

Фонтанът и каналът на Светата кралица в Кинта дас Лагримас

Друг важен момент е откриването на документ от 1326 г. от Светата кралица.

Кралица Света Изабел моли братята от Санта Крус де Коимбра да построят канал, който да отвежда водата от изворите до манастира ѝ Санта Клара, разположен на 500 м.

"Item proses the said Mrs. Raynha aterra hu nascem estas duas fontes e por que possa levar esta água livremente ao dito seu moneiro de St.a Clarae hua fath of land around the said fontes e de ancho per o cano per o qual ha de hir a dita agua ao dito moneiro de St.a Clarae um covado de terra de cada parte e juntado com o ditto cano com todos seus direitos, per que se possa se servir e adubar ede mais cumprir hir vir e estar [...] desta seja contente a dita senhora Raynha...".

Cano dos amores е построен през 1326 г. по поръчка на кралица Света

Фонтанът на любовта

Светата кралица искала, освен водата, и района около фонтана и тръбата: да хир, да дойде и да бъде. Мястото, което трябвало да бъде, било наречено, още преди Инес и Педро, Fonte dos Amores (Фонтан на любовите).

Тази информация донесе неизчислима стойност на мястото, където се опитвахме да пресъздадем атмосфера от Средновековието. Повече от 650 години Фонтанът на любовта и тръбата бяха там в автентичен вид.

Водата тече към манастира, както е било по времето на Светата кралица. Уникална ситуация за запазване на едно крехко наследство; от двете страни на канала има пътека за "влизане и излизане" и стена с леха за наторяване, точно както е поискала кралица Света Елизабет.

Най-изтънчен и очарователен беше, разбира се, терминът "estar" - такава португалска дума, която няма превод на френски или английски език.

Какво е имала предвид кралицата под estar? Всекидневната, благополучието, битието на прозореца. estar изглежда означава моменти на отдих, когато човек спира, разговаря, съзерцава.

В същността на тази дума estar се крие идеята за отдих на прохладно място, където да се отпуснеш на открито; до фонтана се е родила чудесно безполезната идея за градина, в която да бъдеш!

Пергола на входа на средновековната градина, изградена по образа на Décamerón

Спешни ремонти на градини, които не могат да бъдат отлагани

През 19-ти век със засаждането на Ficus macrophylla Необходими са някои ремонтни дейности в близост до Fonte dos Amores.

Растежът на дървото е бил толкова голям, че корените му са проникнали в старата тръба и са разкъсали стените ѝ.

След това е извършено подрязване на корените на дърветата в близост до канала, за да се намали разрушаването на най-старата част от градината: канала, нареден за построяване от кралица С. Изабел.

Едновременно с работата по проучване и идентифициране на тези непосредствени действия, студентите от специалност "История на изкуството" на II градина на ИСИ извършиха проучване на изградените части, на растителността, на хидравличната система, събиране на снимки и компилиране на исторически данни.

Документът от 1326 г.

След като открих документа от 1326 г., стана ясно, че всичко трябва да се върти около канала dos amores и стените, които деформират "лакътя земя" и които са изцяло покрити с бръшлян и агапантус.

Историята на Симона и Паскино. Бокачо, Décamerón, 1432 г.

По протежение на канала е прокарана ливада, а върху нея - каменни цветни лехи, покрити с плетеници според изображенията в илюстрациите.

Камъните на старата чешма са подменени, а водата от канала я захранва постоянно.

Най-сложната част от проекта е била да се интегрира в пространството шатра, която дълго време е била използвана за партита и сватби. Вариантът е бил тя да се облече с решетки от рози и да се създаде дървена пергола с достъп до нея, която имитира тази, нарисувана през XIV в. за книгата на Бокачо.

Обикновено средновековните градини винаги са били оградени със стени. Quinta das Lágrimas е имала оградена със стени част, а източната и западната част са били оградени с решетки за рози.

По този начин решетките ограждат изцяло градината и служат за фон на тревните пейки, които се появяват на илюстрации от този период.

Зеленчукови и вътрешни лехи, покрити с плетеници и камъни

За изучаването на средновековните растения се вдъхнових от други градини и се запознах с биологичното земеделие. Така в плана за засаждане бяха смесени зеленчукова градина и градински растения.

Растенията се поливат с водата, която пълни вкопана в земята цистерна, а цялата апаратура от помпи и тръби е събрана в прикрита напоителна мрежа, захранвана от фонтана на любовта и неговия канал.

Опазване на наследството

Тук започва съответната теоретична дискусия, произтичаща от международните харти, подписани съвместно от около 100 държави, за опазване на наследството.

В Хартата от Флоренция реставрацията не позволява използването на нови елементи в приемственост със старите.

Ремонтът може да възстанови или подобри състоянието без нови видими елементи, докато рехабилитацията дава възможност за въвеждане на технологии като автоматично напояване, подземно отводняване, скрито осветление и др.

В район, в който няма никакви следи от градина, човек може да интерпретира, да пресъздаде среда, но това не може да се нарече реставрация.

По този начин в Quinta das Lágrimas са запазени съществуващите следи, възстановени са горските стени и до cano dos amores е създадена атмосферата на средновековна градина.

"Изборът на термина интерпретация е творчески избор. (...) Подобно на музикантите, ландшафтните архитекти биха могли да поемат ролята на интерпретатори на исторически източници."

Кристин дьо Пизан: Градът на жените. Херцогът на влюбените книга

Градините са код за разчитане на всеки миг от живота на човечеството

Знаем, че градините изразяват в изкуството си да създават пространства опита на всяка култура. Те представляват код за четене на всеки момент от живота на човечеството.

Съществува реална прилика между несигурността, която изпитваме в началото на XXI век, и тази, която е съществувала през Средновековието.

От тероризма до жестокото изменение на климата, незаконната миграция и несигурната заетост - несигурността на ежедневието води, както и през Средновековието, до търсене на мирни и защитени убежища.

Днешните частни градини са отражение на същото търсене на спокойствие, което се наблюдава през Средновековието.

Смесването на полезното и приятното със зеленчуци и flорес, засадени в едни и същи лехи, с биологично земеделие и нови съвременни интереси.

"Днешната средновековна градина е ориентирана към нови ценности: приятна полезност, екология, здраве, преоткриване на сетивата, икономическа устойчивост, основана на туризма, гастрономия, продажба на растения. Историческите изследвания по-късно ще послужат като основа за проекти, които се основават на тези нови ценности."

Снимки: Gardens

Хареса ли ви тази статия?

Затова четете нашето списание, абонирайте се за канала Jardins в Youtube и ни следвайте във Facebook, Instagram и Pinterest.